БОЖЕСТВЕНО ОТКРОВЕНИЕ ЗА АДА!

0
700 Преглеждания
МЕРИ К. БАКСТЪР

Предисловие Маркъс Бах установи, че книгите често са насочени към умните деца и това е точно така. Но за разлика от братята и сестрите от една кръв и плът, тези братя и сестри, родени от избор или от шанса, са предопределени да имат свой собствен живот. Техния опит в света се поставя наравно с другите творчески предлагания. На тях не им са чужди човешките емоции. И няма съмнение, че техните тайни страхове са, че някой ден те могат да бъдат завинаги изоставени на полиците и да бъдат забравени. За разлика от други книги, аз вярвам, че Святия Дух е донесъл тези думи в съществуване за сега и за вечността. Опитността и посланието са от най-голяма важност за тялото Христово. Аз вярвам, че Божието помазание ще почива върху тази книга и ще послужи на всеки, който чете съдържанието й.

Посвещение Тази творба е посветена на славата на Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи Дух, без Когото тази книга нямаше да съществува.

Въведение Признавам, че без свръхестествената сила на Господ Исус Христос тази книга нито коя да е друга, занимаваща се с живота след смъртта не би могла да бъде написана. Само Исус държи ключовете на Ада и само Той плати нашия вход за Небето. Аз открих, че писането на тази книга беше дълго, самотно и изискващо преживяване. В същност, книгата чака няколко години докато бъде издадена. Откровението от Господа дойде до мен през 1976г. Отне ми девет месеца, за да го запиша. Самото писане на ръкописа отне няколко години и още една за поставянето стъпка по стъпка на всички стихове от писанието. Завършването стана през зимата на 1982-83г. В допълнение, в период на тридесет нощи Исус ме водеше в Ада, а след това – десет нощи посещавахме Небето. Сега аз осъзнавам, че Господ ме е приготвял за писането на тази книга още от дете, когато мечтаех за(сънувах) Бог. След като се новородих, имах много силна любов към погиващите и исках да виждам душите спасени. По-късно Господ ми се яви през 1976 и като ми каза, че съм избрана за специална задача, каза: – Дете мое, Аз ще ти изявя Себе Си, за да водиш хората от тъмнина към светлина. Защото Господ Бог те е избрал с цел: да запишеш нещата, които ще ти кажа и покажа. Аз ще ти разкрия реалността на Ада, за да могат много да се спасят и мнозина да се покаят от лошите си пътища, преди да е станало твърде късно. Твоята душа ще бъде взета от тялото ти от Мен, Господ Исус Христос, и изпратена в Ада и други места, които искам да видиш. Също така ще ти покажа видения от Небето и други места и ще ти дам много откровения. Мери Катрин Бакстър До Катрин от Исус

За тази цел ти беше родена: да напишеш и кажеш това, което ще ти кажа и покажа. Защото тези неща са верни и истинни. Твоят призив е да кажеш на света, за да знае, че има Ад и че Аз, Исус, бях изпратен от Бог да ги спася от това мъчение.

Глава 1 В Ада

През март 1976, докато се молех в къщи, имах посещение от Господ Исус Христос. Аз се молех в Духа от много дни, докато изведнъж почувствах присъствието на Бог. Неговата сила и неговата слава изпълниха къщата. Ярка светлина освети стаята, където се молех и сладко и прекрасно чувство ме изпълни. Светлината прииждаше на вълни, търкалящи се и сгъващи се едни в други и търкалящи се отново една над друга и навън. Беше впечатляваща гледка! И тогава гласът на Господа започна да ми говори. – Аз съм Исус Христос, твоят Господ, и искам да ти дам откровение, за да се подготвят светиите за Моето завръщане и да обърнат мнозина към правдата. Силите на тъмнината са реални и Моят съд е истинен. Дете Мое, Аз ще те заведа в Ада чрез Моя Дух и ще ти покажа много неща, които светът искам да научи. Ще ти се явявам много пъти; ще взема духа ти от тялото и действително ще те заведа в Ада. Искам да напишеш книга и да разкажеш виденията и всички неща, които ще ти открия. Аз ще вървя заедно с теб през Ада. Запиши тези неща, които бяха и са и ще дойдат. Моите думи са истински, верни и заслужаващи доверие. Аз съм, Който съм и няма друг освен Мен. – Скъпи Господи, – извиках аз. – Какво искаш да направя? Цялото ми същество искаше да извика към Исус, да призная Неговото присъствие. Мога да го опиша това, което дойде към мен като любов. Беше най-прекрасната, изпълнена с мир, радост и сила любов, което някога съм усещала. Божествена хвала протече през мен. Изведнъж аз поисках да Му дам целия си живот в служба на Него, да помагам на хората да се освободят от своя грях. Чрез Духа аз знаех, че всъщност Исус, Божият Син беше там с мен в стаята. Не можех да намеря думи да опиша Неговото божествено присъствие. Но аз знаех, че знаех, че това беше Господ. – Ето, дете Мое, – каза Исус. – Аз ще те взема чрез Духа Си в Ада, за да можеш да опишеш реалността му, да кажеш на цялата земя, че Ада е реален и да изведеш изгубените от тъмнината към светлината на евангелието на Исус Христос. Мигновено, моята душа беше отделена от тялото ми. С Исус излязохме през тавана на стаята ми към небето. Аз знаех какво се случва с мен. Видях съпруга си и децата да спят долу в дома ни. Това беше като, че съм умряла и тялото ми беше оставено на леглото, докато моя дух беше с Исус отгоре дома ни. Покривът беше като сгънат и аз можех да виждам семейството си, спящи в леглата си. Почувствах докосването на Исус и Той каза: – Не се бой. Те ще бъдат в безопасност. Той знаеше моите мисли. Ще се опитам по най-добрия начин да опиша стъпка по стъпка какво почувствах и видях. Някои от нещата не разбирах. Господ Исус ми каза значението на повечето от тях, но някои неща не ми каза. Тогава знаех, а и сега знам, че тези неща наистина се случиха и само Бог можеше да ми ги покаже. Слава на святото Му име. Хора, повярвайте ми, Ада е реален. Аз бях водена там чрез Духа много пъти, за да направя този разказ. Скоро ние бяхме високо в небето. Аз се обърнах и погледнах към Исус. Той беше пълен със слава и сила и мир струеше от Него. Той взе ръката ми и каза: – Обичам те. Не се бой, защото Аз съм с теб. Ние започнахме да отиваме все по-нагоре в небето и вече можех да виждам земята под нас. Изпъкнали над земята и разпръснати на много места имаше фунии, въртящи се около центъра си и развиващи се отново. Тези се движеха високо над земята и изглеждаха като великани, с мръсни дрехи, които постоянно се движеха. Те идваха от всякъде по земята. – Какви са тези? – попитах Господ Исус, докато се приближавахме до един от тях. – Това са вратите към Ада. – каза Той. – ние ще влезем в Ада през един от тях. Веднага влязохме в една от фуниите. Отвътре приличаше на тунел, въртящ се наляво и надясно като пумпал. Дълбока тъмнина слезе над нас и с тъмнината дойде и толкова ужасна миризма, че дъха ми спря. Покрай стените на тунела имаше живи силуети, зазидани в стените. Тъмно сиви на цвят, образите се движеха и викаха към нас, докато минавахме. Без да ми се казва, аз знаех, че те са зли. Силуетите можеха да се движат, но все още бяха закрепени за стените. Ужасна миризма идваше от тях и те ни пищяха с най-ужасните писъци. Почувствах, че невидима зла сила се движеше вътре в тунелите. Понякога в тъмнината, аз можех да различа силуетите. Мръсна мъгла покриваше почти всички от тях. – Господи, какви са тези? – попитах аз, като се държах здраво за ръката на Исус. Това са зли духове, готови да се изсипят на земята, когато Сатана даде заповед. – каза Исус. Като вървяхме надолу вътре в тунела, злите силуети се смееха и викаха към нас. Те се опитваха да ни докоснат, но не можеха поради силата на Исус. Въздуха беше мръсен и само присъствието на Исус ме пазеше да не извикам от абсолютен ужас. О, да, аз имах всичките си сетива – можех да чувам, да помирисвам, да виждам и чувствам, дори да вкуся злото на това място. Изобщо моите сетива бяха много почувствителни и от миризмата и мръсотията ми ставаше лошо. Крясъци изпълваха въздуха докато се приближавахме до основата на тунела. Пронизителни писъци ни посрещаха от тъмния тунел. Звуци от всякакъв вид изпълваха въздуха. Можех да почувствам страха, смъртта и греха навсякъде около мен. Най-лошата миризма, която някога съм помирисвала изпълни въздуха. Това беше миризма на разлагаща се плът и като че ли идваше от всички посоки. Никога на земята не бях чувствала такова зло, нито бях чувала такива викове на отчаяние. Скоро щях да открия, че това бяха виковете на мъртвите и че Ада беше изпълнен с техните стенания. Аз усетих порив на зъл вятър и малка всмукваща сила пред нас. Светлини като светкавици или проблясъци проникваха в черната тъмнина и хвърляха сиви сенки на стените. Аз едва можех да различа формата на нещо пред мен. Аз отскочих в шок, когато осъзнах, че това беше огромна змия, която се движеше пред нас. Като продължих да гледам, видях че тези грозни змии се плъзгаха навсякъде. Исус каза:

– Скоро ще влезем в левия крак на Ада. Напред ти ще видиш огромна скръб, покъртителна тъга и неописуем ужас. Стой близо до Мен и Аз ще ти дам сила и закрила, докато вървим през Ада. Нещата, които ще видиш са предупреждение – каза Той. – Книгата която ще напишеш, ще спаси много души от Ада. Това, което виждаш е реално. Не се бой, защото аз ще бъда с теб. След известно време, Господ Исус и аз бяхме на дъното на тунела. Ние пристъпихме в Ада. Аз ще се опитам доколкото ми е възможно да ви кажа какво видях и ще го кажа по реда, по които Бог ми го даде. Пред нас, до където ми стигаше погледа, имаше летящи обекти движещи се насамнатам. Стенещи звуци и жалостиви викове изпълваха въздуха. Напред видях неясна светлина и ние започнахме да вървим към нея. Пътя беше покрит със сух мръсен прах. Скоро бяхме до входа на малък тъмен тунел. Някои неща не мога да опиша на хартия; те бяха прекалено ужасни, за да ги опиша. Страхът в Ада можеше да се вкуси и аз знаех, че ако не бях с Исус, нямаше да мога да се върна обратно. Докато пиша това някои от нещата, които видях не разбирах, но Господ знае всичко и Той ми помогна да разбера повечето от нещата, които видях. Нека ви предупредя: не отивайте на това място! То е противно място на мъчение, измъчваща болка и вечна мъка. Вашата душа винаги ще бъде жива. Душата живее вечно. Това си самият ти и твоята душа ще отиде или на Небето, или в Ада. За тези от вас, които си мислите , че Ада е на земята – ами прави сте – така е. Ада е в центъра на земята и там има души, които се мъчат ден и нощ. Там няма забава, няма любов, нито състрадание, нито почивка. Това е само място на невероятна печал.

КРАЙ НА 1-ЧАСТ

ИЗТОЧНИК:www.divinerevelations.info

Коментирай
СПОДЕЛИ В:
0Shares