ГРЕХЪТ НА БЕЗПОКОЙСТВОТО

0
265 Преглеждания
Книга:Възложете вашите грижи на ГосподаКенет Хегин

Единственият грях, с който имах голям проблем, за да се освободя бе грехът на безпокойството. (Това заявление винаги има успех, защото повечето хора все още имат този грях и не искат да признаят, че това е неправилно).

Никога не съм имал трудности с лъжата. След като се новородих, никога не исках да лъжа повече. Въобще не съм имал проблем с това. И не съм имал никакъв проблем с други грехове. Не, най-трудното време, което съм имал бе работата с безпокойството.

Вие знаете моята история. Бях новороден на 22 април 1933-та година в 8 без 20, събота вечер в южната спалня на улица 405 – северен колеж, в град Манкини, Тексас.

Никога не съм имал нормално детство. Бях привързан към легло. Бях ходил в баптиско неделно училище и на църква през целия си живот, е имах Библия. Четях по толкова много глави всяка седмица, само за да се каже, че съм ги прочел, но те не значеха нищо за мен. Не знаех, че се предполага да разбираш Библията.

Но сутринта след като бях новороден, помолих да ми донесат Библията. Бях благословен само като погледнах корицата, където е написано „Свята Библия”. Тогава погледнах вътре. Бях благословен само, когато прочетох съдържанието. О, когато си новороден, това става живо и ново за теб!

В Библейското училище бяхме учили да пеем книгите от Библията, но това не значеше нищо за нас. Сега бях новороден. Прочетох имената на Стария и Новия завет. Благословен да е Бог! Когато започнеш да ги казваш от духа си, те означават нещо. Бях благословен само като прочетох книгите на Библията.

Докторът наскоро бе ме предупредил: „Можеш да си отидеш всяка минута”, затова си помислих: „Ще започна с Новия Завет, щом времето ми е ограничено”. Ще навляза тук бързо и открия това, което ми принадлежи.

Отворих на Матей. Тогава се помолих: „Господи, преди да започна да чета, обещавам Ти това: „Аз правя този завет с Теб – няма да се съмнявам за нищо, което прочета в Твоето Слово. И в момента, в който го прочета и разбера, ще го практикувам.”

Когато достигнах до Матей 6 глава и прочетох този 34-ти стих:

”Не мислете за утрото, защото утрото ще се погрижи за нещата само. Достатъчно е за деня злото”.

Четях от Новия Завет, защото бе по-лесно за мен, да се придържам. Имаше малка забележка долу на страницата. Тя ме прати във Филипяни 4:6:

„Не се безпокойте за нищо , но относно всяко нещо с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение.”

Това също ме прати при 1 Петрово 5:7:

“Възложете всяка ваша грижа на Него, защото Той се грижи за вас”.

Тогава този, който е писал забележките казва: „Бог не иска да се безпокоите или тревожите за нищо”.

Бях младеж само на 15 години /това бе малко преди 16-тия ми рожден ден/. Ти говориш за безпокойство – аз бях научен да се безпокоя от времето когато бях малко дете. Моята майка и баба бяха световни шампиони по безпокойство и аз се бях научил да се безпокоя от тях.

Когато бях на легло отначало имах двама доктори. Накрая имаше пет доктора по моя случай. Те не ми казваха много какво не беше в ред с мен. Когато си инвалид можеш да лежиш и да си представяш, че нищо не е наред в теб. И сигурно си мислиш за утрото, защото може да не си тук утре!

Но аз само бях обещал на Бога: „Ще практикувам това, което разбера в Твоето Слово“. Библията е била всичката светлина, радост и благословение за мен. Но когато продължих в Матей, стана тъмно, без радост, без благословение, без реалност. Спрях да проверя. Попитах себе си: „Какво не е в ред тук?” Матей 6 глава продължаваше да изниква „Ти каза, че ще практикуваш, това което чуеш и разбираш.”

„Скъпи Господи – казах аз – ако човек трябва да живее, както казва Матей 6 глава, аз никога не мога да го сторя. Аз не мога да го сторя. Аз не мога да живея без да се безпокоя. Това е част от мен, както ръцете ми и нозете ми.”

Продължих да чета, но нищо не извлякох от това. Беше 23 април 1933 година. и продължих до 4 юли докато можах да извлека нещо от 6 глава на Матей.

Няма полза да продължаваш да четеш Библията, ако това не е радост и трепет за твоя дух. Нужно е да се върнеш там, където си спрял да ходиш в светлината, да започнеш да ходиш в светлината и ще бъде отново светлина за теб. А ти знаеш къде си спрял? Някой ще каже: „Не, не зная”. Сега спри да лъжеш за това. Първо, покай се, че излъга. Зная, че ти знаеш, защото бях точно, като теб затова трябваше да се върна на 6 глава отново на 6 глава. И застанах на правия път. Тогава Библията отново стана всичката светлина за мен.

Никога не ще забравя 4 юли. През целия ден имах „съжалителна забава”. През целия ден плаках. Сигурен бях, че не можех да сторя това, което казваше Матей 6 глава.

„Господи – оплаквах се аз – ако трябва да живеем така, ако трябва да живеем без да се безпокоим, аз се отказвам още сега. Никога не ще го сторя като християнин!”

Съжалявах себе си. Не можех да живея така, както казваше Библията и освен това, аз умирах. И исках да обвиня Бога за всичко това.

Казах: „Господи, Ти не си постъпил правилно с мен! Аз съм само на 15 години и трябва да умра, така каза докторът. Ти знаеш, че аз страдам през целия си живот. Бях се родил преждевременно с деформирано сърце.”

Тогава казах: „Погледни този и този (казах името на едно момче, което започна училище заедно с мен. Той живееше през няколко блока.) Той носи хубави дрехи, има пари в джоба си. Има и здраве – и аз знам откъде има парите. Те не могат да правят така, това е незаконно, те играят комар на гърба на аптеката. Той ги примамва. А е още юноша, това е незаконно. Но вземат парите на юношите както на възрастните. Без значение какво печели той връща парите, защото работи за тях. И Ти знаеш, другите момчета губят всичките си пари. Той е „примамка”, както ги наричат. Затова има пари, има дрехи, има здраве. Аз никога не съм бил така подъл като него!”

„Ти знаеш Господи, аз винаги съм бил добър. Разбира се, тъй като съм бил болен не съм можел да правя много зло…, но аз никога не съм бил така лош като него”.

Тогава казах: „Ето този и този (казах името на момчето, което живееше в края на нашия град, с което започнахме училище) той има пари. Той има нови дрехи. Той дори има автомобил!” (Братко, за юноша да има автомобил през 1933! Човек беше щастливец да има велосипед в онези дни.) И той кара почти нов автомобил – аз знам от къде има пари! Брат му продава незаконно спиртни питиета. А аз никога не бях така подъл, като него!”

Аз казах на Господа за тези други хора, посочвайки Му, че аз не продавах незаконно спиртни питиета, че не играя комар. „И Ти знаеш аз, аз никога не съм бил така лош, както някои от тези. А аз нямам никакви добри дрехи. Нямам здраве. И трябва да умра. А Ти си бил по-добър към тях – въпреки, че са подли – отколкото си бил към мен. Бедният аз!” И започвах да плача по-силно.

Продължих: „И сега аз съм спасен, новороден и трябва да спра да се безпокоя, а аз зная, че не мога.”

Безпокоях се до смърт, опитвайки се да си представя какво не беше в ред с мен. Представи си, че имаш, която и да е болест на света. (Благодаря на Бога за доктор Рабасон, един от моите доктори. Той единствен дойде, седна до леглото ми и около един месец по-късно ми каза точно какво не е в ред с мен физически.)

Ако тук говорех против употребата на алкохол или тютюн много хора биха скочили и извикали: „Слава Богу, точно така брат, проповядвай!” Но грехът на безпокойството е по-лош от греха на тютюна. Бог не иска да бъдеш вързан от никакъв навик, но навикът на безпокойството е по-лош от навика на тютюна!

Докторите са ми казвали, че има много повече болни хора в болниците, в учреждения за умствено болни и вече мъртви такива, отколкото при всеки друг случай. Безпокойството ще те убие. (Тютюнът ще те убие само наполовина и ти ще вониш докато умираш, но безпокойството ще те убие.)

Когато започнеш да проповядваш така за някой любим навик на хората, те ще започнат да се самосъжаляват. Те мислят, че Бог не се отнася правилно към тях, проповедникът също. Словото не се отнася правилно към тях, техният брат и нищо не е правилно. Така те си правят съжалителна забава, както аз си правих. Каква борба имах през този 4 юли. В 6 часа майка ми беше отново до леглото ми, опитвайки се да ме утеши.

Казах: „Майко, ако ти само искаш да живееш, ще помогне ли това? Искам да кажа – само ако искаш да живееш?” Тя каза: „Е, това е около 50 % от битката”. Аз направих малко нагласяване вътре в мен и казах: „Е, добре сега съм направил 50%. Ще оставя това настрани и ще работя с другите 50%.”

Минутата, в която казах това, нещо вътре в мен каза: „Матей 6 глава.” Знаех какво искаше Той да ми каже.

Отворих на Матей същата глава и я прочетох. След като свърших 34 стих казах: „Добре, Господи. Прости ми. Разкайвам се. Разкайвам се за безпокойството. И аз Ти обещавам този ден, че никога няма да се безпокоя докато живея. Обещавам ти този ден, че никога няма да се обезкуражавам отново. Обещавам ти този ден, че никога няма да бъда унил.”

Благодаря Богу, че съм бил болен и съм пропуснал някои „чудесни” възможности!

Започнах да практикувам това като юноша. По-лесно е да започнеш рано в живота, по-трудно е когато си по-възрастен, защото си вървял по някакъв път много години. Сега е по-лесно за мен. Първо ми беше трудно, но аз отказах да се безпокоя. Тогава аз не знаех за Божественото изцеление не бях навлязъл достатъчно в Библията все още не бях достигнал до Марк 11:23-34, така че аз наистина не знаех, че мога да бъда изцелен.

Все още бях в същото физическо състояние. Все още изглеждаше, като че ще умра. Не само, че бях на легло, но всеки ден имах от три до пет сърдечни атаки. Сърцето ми спираше и аз мислех, че никога не ще започне отново да бие. Борех се да живея с всяка фибра на своето същество. Бях излющил всичкия лак на леглото си, до голо дърво, само като се държах. Ти се държиш за всичко което имаш, за да останеш тук.

Точно по средата на една от тези атаки, се освободих. Предадох всичко на Господа, паднах на възглавницата си и казах: „Във всеки случай аз зная къде отивам”. Никога не съм имал повече проблеми със страха. Все още имах атаки, но те не ме безпокояха. Бях възложил тази грижа на Господа.

Така започнах да живея по този начин. Никога не бях прочел книга на тази тема, само видях това в Библията. https://books.ekipirane.com/

Коментирай
СПОДЕЛИ В:
0Shares