НЯМА ЗА КАКВО ДА СЕ БЕЗПОКОИМ

0
213 Преглеждания

Книга:Възложете вашите грижи на Господа Кенет Хегин

Когато ходиш чрез вяра – когато вършиш това, което казва Библията – ти си чудак за другите, дори в църковния свят. Те мислят, че нещо не е в ред с теб, защото не се безпокоиш.

След като бях изцелен, започнах да се моля за болните. Помазвах ги с масло. Това не беше много в съгласие с баптистите.

Аз не бях баптистки ръкоположен пастир, въпреки че предлагаха да ме ръкоположат. Могат да те ръкоположат в местната църква. Фактически пасторът каза: „Ще те ръкоположим, Кенет, при едно условие: ако намалиш малко с тази изцерителна работа. Продължавай и проповядвай малко молитва и вяра, ако искаш, но само намали с тази изцерителна работа”.

Казах: „Аз планирам да я усиля”. Тогава аз не се молех за някой публично, но се молех за тях лично и планирах да започна да се моля за тях публично. Поради тази причина казах: „Планирам да я усиля”. Никога не ще забравя това. Когато казах това на пастора, той каза: „Е, тогава забрави го, забрави го!” и си тръгна. И аз не си спомням след това да съм го видял отново.

Преминах сред хората на Пълното евангелие. Те имаха кръщението на Святия Дух – говореха други езици – и бях сигурен, че им бяха изникнали криле. Малко ми трябваше да разбера, че това не бяха изникнали криле, но техните изпъчени раменни плешки.

Взех да пастирувам в една църква на Пълното евангелие и като нов в техните кръгове не знаех, че никой не иска да пастирува в тази църква. Тя бе „мъчна“ църква.

Но Бог ми каза да я взема. Мисля си, че причината беше заради това, че Той знаеше, че аз няма да се безпокоя за нея.

В онези дни имаше практика да има пастирски събрания в първия понеделник на всеки месец. Отидох и намерих всички пастири наредени разговаряйки. Те ми казаха: „Как върви битката?” Минах покрай тях и казах: „Нямам грижи”. Те замигаха с очи. Казаха си един на друг: „Не вярваме, той има достатъчно за какво да се тревожи!” Един от моите съседи пастири им каза: „Зная, че той има грижи. Той има най-трудната църква в този район. Той има този и онзи проблем” – Той знаеше повече за проблемите на моята църква, отколкото аз зная!

Когато се качвах да проповядвам в неделните сутрини, бях изкушаван да се поддам на плътта. Чувствах, че ми се искаше да започна с дяконите, да ги взема един по един, да им одера кожите, да ги осоля и да ги окача на стената на църквата, след това да започна с настойника на неделното училище и всички негови учители, да им одера кожите, да ги осоля и да ги окача на другата стена на църквата.

Но през времето на този вид изкушение, аз се обръщах към I Коринтяни 13 глава и проповядвах за любовта или се обръщах към Откровение 21-ва и 22-ра глави, и проповядвах за небето.

Първата година, когато пастирувах в тази църква, прекарах повече от времето си, проповядвайки за любовта и небето! Удивително е това, което може да стори това проповядване. Когато можеш да накараш всички да се обичат и ги насочиш към небето, нещата прекрасно се оправят!

Казах: „Господи, зная че трябва да кажа нещо, но не зная какво. Зная, че трябва да бъде сторено нещо, но не зная какво да сторя. Аз само съм послушен, когато пастирувам. Ще върша това, което е право: ще проповядвам Словото, ще се отнасям към всички еднакво, ще посещавам болните и ще оставя всичко останало на Теб, защото то е моя грижа, а Ти каза да възложим грижите си на Теб.”

Учудващо е това, което се случи, когато оставих това на Него. Имахме постоянно съживление! Искам да кажа всяка седмица! Всяка седмица имахме хора, да се спасяват, кръщават със Святия Дух и изцеляват. И Бог така ни благослови, че когато напуснах тази църква, 40 проповедника подадоха молбите си за нея. (Когато я взех, никой не искаше да я вземе.)

Това не беше нещо, което аз сторих, аз възложих всичките си грижи на Него. Но това не означава, че аз не вършех моята част. Аз изучавах словото, подготвях проповеди и т.н. Но безпокойната част – тревожната част – аз предадох на Господа. Не я носих.

Жилището, където живеехме беше точно съседната врата на църквата и някой хора се спираха да ми казват някой неща.

Отговарях: „Няма да се безпокоя за това. Ще ви кажа истината: Ако църквата се запали и изгори, и е през нощта, и аз съм заспал, дори не ме събуждайте. Нека да изгори. Ние просто ще построим по-голяма църква. Ако дяконите се сбият в двора пред църквата, не идвайте в жилището ми да ме безпокоите. Нека се бият. След като престанат, ще се моля за тях и ще ги оправя с Бога. Няма да си загубвам съня. Няма да пропусна и едно ядене за това“. (Разбира се аз постех, когато Бог ме водеше.) Предавах го на Господа“.

Ако ти не предадеш своите грижи и безпокойства на Господа, ще дойде време, когато всички твои молитви и молитвите на църквата, и на радиото, и тв служители, и на всеки друг, който си взел да се моли ще бъдат безполезни. Когато всички те преминат, ти ще бъдеш точно там, където си бил когато си започнал, докато ти самият се държиш за тези неща. Трябва да ги предадеш на Господа.

Всеки от проповедниците, който ми се е присмивал в края на краищата е идвал при мен и е казвал: ”Ти имаш отговора. Ние го нямаме. Съпругите ни са имали нервни разстройства, твоята е нямала. Ние е трябвало да се оттеглим от служението или да прекъсваме година-две за почивка – ти продължаваш.”

Един приятел, който бе само на 39 години, не се чувстваше добре физически. Накрая неговата съпруга му казала: ”Вярвам, че ти си задължен към мен и към дъщеря ни да отидеш на лекар, и най-малкото да разбереш какво не е в ред с теб”. (В тези дни петдесятните проповедници вярваха единствено в уповаването на Бога, а не в ходенето на доктор).

Така, той отишъл на лекар. След като го прегледал докторът казал: ”Доколкото се отнася до някаква болест, няма нищо нередно с теб, но ти си се износил. Ти си на 39 години, но имаш тялото на 90 годишен човек”. (Един 90 годишен човек няма да живее дълго приятели!)

„Ще ти кажа какво си правил – продължил докторът – ти си носил товара на всеки в църквата, всичките им грижи, всичките им безпокойства. Ти си изяждал тези проблеми по време на ядене. Ти си спал с тези проблеми. Ти си разговарял за тях. Ти си ги носил.”

„Да, точно това съм правил” – отговорил пасторът.

„Е – казал докторът – може да живееш някоя година, ако оставиш служението и почиваш”.

Благодаря Богу, успях да отида да се срещна с него и го научих как да уповава на Бога и да оздравее. Прочетох години по-късно в едно деноминационно списание, че той се е оттеглил от пастирството на 75 години, но все още проповядвал. Слава на Бога! Когато той бе на 39 години, докторът каза, че ще умре.

Аз се научих да ходя в силата на Господа и да възлагам грижите си на Него.

„Възложете всичката ваша грижа – всички ваши тревоги, всички ваши безпокойства, всяка ваша загриженост, веднъж завинаги – на Него, защото ТОЙ СЕ ГРИЖИ ЗА ВАС ПРЕДАНО И БДИТЕЛНО!”

Когато се предадеш на Него ти повече нямаш проблема, Бог го има. Тогава ти можеш да кажеш: ”Аз съм свободен от грижи”, дори когато бремето е все още там от естествена гледна точка. Защото ти не носиш този товар. Той го носи.

Ние често пеем песента: „Занеси бремето си на Господа и го остави там”. Трудността с повечето хора е, че те идват до олтара или където се молят, донасят грижите си пред Господа, добре, казват Му за тях – но когато стават от това място на молитва, те вземат отново товара си!

Представете си, че бремето е 50 килограмов чувал. Хората го слагат на гърба си и го носят у дома със себе си от мястото на молитвата. Не! Оставете го там! „Възложете всичката ваша грижа, ВЕДНЪЖ ЗА ВИНАГИ на Него” – казва този стих. Така аз отказвам да се безпокоя. (Разбира се, когато не се безпокоиш, ти си особняк).

Веднъж аз се въртях с ключа, опитвайки се да отворя вратата на жилището ни, държейки нашия син Кен в ръцете си в същото време. Съпругата ми държеше Патси, която беше бебе (Кен бе по-голям и по-тежък).

Орета каза: „Не вярвам да не се безпокоиш, ако двете деца и аз паднем мъртви точно тук на входа”.

Казах: „Е, ще бъде глупаво да почна да се безпокоя тогава, нали? Това би било глупаво”. (Господ ясно каза: ”Кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си” Матей 6:7). Бих бил заинтересован, но не бих се тревожил за това.

Накрая Орета се научи да не се безпокои. Веднъж я чух да казва на съпругата на друг пастор: „О, накрая и аз се научих, че това действа. Аз не се безпокоя” макар, че точно по това време в живота ни имаше проблеми и нужди, които ни бяха затрупали до колене. Но тя не се тревожеше, защото се беше научила да възлага тези грижи на Господа.

Ние можем да сторим това – ние можем да възложим всичките си грижи на Него– защото Той каза да го сторим, Бог не е несправедлив. Той няма да каже на теб или на мен да сторим нещо, което не можем. Това би било несправедливо.https://books.ekipirane.com/

Коментирай
СПОДЕЛИ В:
0Shares